Не, това не е личен или семеен албум. Просто някои забавни снимки, които съм правил през последните години. Ще се опитам да ги подредя малко по-смислено. Винаги съм бил немърлив към амбумите. Всъщност никога и не съм подреждал сам албум. Обичам да правя снимки, да ги проявявам и да се взирам в резултата. После обаче ги зарязвам. Снимките тук не са в някакъв определен ред, това би било прекалено амбициозно от моя страна.

Тази витрина, която заснех на булевард Мадрид в София. На черната дъска пише: Жива стръв: Бял торен червей - 0.36 Каракуда - 0,10 Кубинка - 0.08 П. Прасе - 0.30 Ручейник - 0.70 Лежляк - 0.10 Пиявици - 0.10
В Лондон има доста лисици. Разхождат се дори и из центъра. Ето една в моята градина. Лисицата е странно животно с много централно място в английската демокрация. Около нейната съдба се водеха буквално кървави битки. Не можах да се въздържа и няколко пътих описах английската лисича драма. Накратко, става дума за класова борба. В Англия има хора, които обичат да ловят лисици (с кучета) и хора, които ги ненавиждат (ненавиждат ловците, не кучетата). Този класов сблъсък предизвика най-големите демонстрации в историята на Англия. После те бяха надминати от демонстрациите против войната в Ирак. И в двата случая победител се оказа Тони Блеър. Той всъщност забрани лова на лисици заради войната в Ирак - тези, които простестираха против войната, протестираха и против лова на лисици. Блеър трябваше да направи компромис. Така лисиците спечелиха от акцията против Садам.
Не съм единственият, който обича да прави снимки. Този божи служител, по време на служба в Троянския манастир,  изнася битката срещу еретиците иконоборци на едно ново и, без съмнение, модерно равнище. Той не спря да пее и да снима. Срещу него седеше ловчанския владика.
Синовете ми Джордж (9) и Александър (7) на старта на гигантския слалом във Вербие, 2006. Александър спечели второ място в своята категория. Като всеки баща, вероятно и аз реализирам неосъществени амбиции чрез децата си.
Любима снимка. Обява пред една местна църква, която простичко гласи: "Домашно насилие. Планьорка." И стрелка, която показва в каква посока е планьорката.
Две странни снимки. Първата е трудна за идентификация. Тя се беше появила преди години в пресата и показва палестински терорист (или борец за освобождението на Палестин, зависи от гледната точка) с униформа от Българската армия - вижте емблемата БНА на ръкава. Другата снимка направих недалеч от Червения площад в Москва - спящ демонстрант с червено знаме и реклама за ликьор.