Преди седмица написах статия в Дневник "Барак Обама и бъдещето на БЗНС". На някои може да им се е сторило, че е шега, но светът наистина си търси нови решения и нови хора. Хора, от които да очакваш някакъв вид нови идеи. Ама наистина нови. Например идеи, свързани с околната среда, с глобалното движение на финансите, с енергийната сигурност, с биогоривата и световните цени на храните. И т. н. И най-вече хора, които вярват в блоговете и общуват чрез тях. На последните местни избори в България блогърите се намножиха и показаха желание за победа. Много кандидати си направиха блогове, водиха кампаниите си чрез блогове, появяваха се на YouTube (следвайки примера на Неделчо Беронов). С други думи много политици се поклониха на новите медии.

Ето че сега блогър се кандидатира за лидер на СДС. Работата е там, че Мартин Димитров не си е отворил блог, за да води с него кампания. Той си е истински, натурален, био блогър. Био блогърът е блогър без смески, блогър, който си е блогър по природа, гойто си блогува или блогва, защото това му е в кръвта, който си общува директно с хората и прескача изкуствените торове на вестниците и оранжериите на телевизиите. Блогър, който иска да си бъде заедно с читателите, а не автор, който иска да се затвори в задимената стая на редакторите; блогър, който е готов да се подложи директно на ругатните на хората и да си говори с тях.

Българската политика страда от остра комуникационна недостатъчност. Политиците не обичат да си говорят с хората, те предпочитат да си говорят с активистите и със собственото си обкръжение на принципа "Огледало, огледало, кой е най-красив на този свят...." Появата на био блогър може да промени това. Стига всички блогъри да застанат зад своя събрат и да си го изберат.