Събитията такива,каквито бих искал да бъдат


(Read this site in a very odd English... or Vietnamese )

Блогрол
(блогове, които следя)


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Димитър Аврамов 

Антони Де Ла Реа 

Калин Манолов

Нели Огнянова

Даниела Горчева
Комитата и Стойчо

Наблюдател
Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон



ВЪГЛЕРОДЕН КАЛКУЛАТОР


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ


СЛУШАЙ РАДИО BBC


(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)

 

Политблогрол

Може ли политик да поддържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:


Мартин Заимов

Мартин Димитров

Елица Христова

Ивайло Калфин

Гергана Грънчарова

Николай Младенов

Николай Камов

Петя Ставрева

Красен Кралев

Минчо Спасов

Атанас Щерев

Кръстьо Петков


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

bpost

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Weblinks

Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

AUBG

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

TED

Lost Bulgaria


Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са съблазнителни и подвеждащи. Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="/main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 25 Next »
 
Как е най-разумно да се постъпва с ядрените проекти
by Julian Popov on 

Наскоро Al Jazeera публикува статията ми "Атомните надежди избледняват с края на Белене". Тя разказва за това как краят на Белене е знак за бавния край на атомната енергия. Не за друго, а заради цената. Да построиш централа като Белене днес излиза 12 милиарда евро. Ще я завършиш не след 6, а след 15 години. Ще се окаже, че не е 12, а е 18 или 20 милиарда. В най-добрият случай цената на киловат ще излезе най-малко 14 цента на KWh. Тоест значително повече от сегашната цена. И към всичко това трябва да прибавиш несигурност, непопулярност, закъснения. В същото време слънчевата енергия е стигнала почти до равнището на цените в мрежата (grid parity). Инсталираш я сега и започваш да я ползваш. Енергийната ефективност е друго огромен ресурс. С други думи природата на енергетиката се е променила в такава степен, че е необходима не нова стратегия, а ново енергийно мислене. В този контекст българското правителство взе най-смисленото решение на основата на най-добрата стратегия за атомната енергетика - "каквото имаш - дръж го, ако го нямаш, хич не се хващай".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Белене. Най-сетне.
by Julian Popov on 

След 30 години влачене най-сетне има категорично решение за Белене. То не е точно антиатомно решение, защото 1 реактор ще бъде монтиран в Козлодуй, но е много смислено решение. И дано да е окончателно.


Сега е време България да си направи добра сметка за това от колко и каква енергия има нужда и как иска да си я осигури. Възможностите стават все повече, а вариантите все по-сложни, защото начините да си доставиш енергийна сигурност стават все повече. Хубавото е, че идеята за енергийната ефективност все по-често се обвързва с енергетиката. Така България ще може да си построи втора атомна чрез саниране на панелни сгради. После може да си построи и трета атомна като санира и останалите. Междувременно слънчевата енергия ще стане по-евтина от атомната (зависи как правиш сметките, тя вече е). Остава България да помисли по-сериозно за повече форми на съхранение и пренос на енергия и сметката ще се върже. Общата посока като че ли е ясна, даволът обаче е в детайла, както казват.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Рискът на енергийните предразсъдъци
by Julian Popov on 

В Капитал излезе цяла сбирка от статии за рисковете, които стоят пред България. Между тях е статията ми за рисковете, които влекат след себе си енергийните предразсъдъци. Тези предразсъдъци са свързани главно със схващането, че енергетиката е производство на електричество. Оттам ние си мислим, че всичко е въпрос на внос на горива и строеж на електроцентрали. Необходим ни е нов поглед към енергетиката, който да обхваща всички аспекти на добив на горива, генериране на електроенергия, съхранение, пренос и енергийна ефективност.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Добро решение за климатичните кутии
by Julian Popov on 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Отворихме Училище по Политика в Тунис
by Julian Popov on 

Особено усещане, когато си въвлечен в накоя частичка от историята.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Скорошни писания
by Julian Popov on 

Напоследък поизостваих този блог и се чувствам гузен. Прекалено много пътувания. В малкото останало време написах няколко статии, които отдавна ми се въртяха в главата.


Статията ми в Al Jazeera For Bulgaria, it's survival of the weakest събра почти 1,000 Facebook препратки. Не съм сигурен защо, но вероятно темата за лишенията, на цената на които една страна осигурява финансовата си стабилност в много трудна икономическа среда е трогнала хората. Или им се е сторила любопитна.

Друга статия, която заинтригува Facebook беше Къде животът е по-тежък - в Лондон или в София. Не знам защо 24 Часа реши, че трябва да предупреди читателите си, че се шегувам, да не помислят, че наистина някой твърди, че нещо в България може да не е кошмарно.

Тема, която от дълго време ме тормози е преупотребата на НА в българския език. По този повод написах за Дневник Националното преселение от ЪТ към НА. Оказа се, че не съм единственият, който се дразни от този феномен.



Още няколко статии, които излязоха в Al Jazeera:

Do women rule Bulgaria?  - за учудващия феномен на преуспяващите български жени.

European shame over the Roma question - за това как Европа не е съвсем наясно какво да парви с ромския въпрос.

Bulgaria, Turks and the politics of apology - за декларацията на Българския парламент, с която България (почти) се извинява за преименуването на турците. За мен продължава да е стряскащ факта, че тази декларация мина почти незабелязано, почти никой не я коментира и очевидно на хората не им се говори по този въпрос.





[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Зад маската на Гай Фоукс
by Julian Popov on 

Маската на Гай Фоукс, която днес масово се използва впротестите срещу АСТА е странен протестен аксесоар. Гай Фоукс е по-скоро терорист консерватор, който се опитва да върне католицизма в Англия. В този смисъл посланието, което тази маска носи може звучи така: "Ако трябва ще взривим властта, но ще върнем нещата към онова, което беше." Не знам дали точно това послание търсят протестиращите и как подобно послание се свързва с идеята за прогрес. Но без съмнение става за протест.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Изтичащата година
by Julian Popov on 

Остават няколко часа до края на 2011. Това беше една знаменита година, в която не само много неща се случиха, но и която преобърна много представи. 
Може би най-драматичният поврат бяха промените в арабския свят. Те объркаха представите на много хора и правителства. Светът се усложни, тъкмо когато започнахме да си мислим, че свикваме с идеята за значимостта на Китай. Предстои ни един много по-сложен свят - с Китай и Америка, с напълно неясна Русия, с объркана но храбро сражаваща се за идентичността си Европа, а сега и с динамичен арабски свят и бурно развиваща се Африка.



Това ще е един многостранен свят, в който предразсъдъците ще стават все по-нелепи и ще се опровергават все по-често. Всичко това стана болезнено ясно през 2011. В този многостранен свят продължавам да се възхищавам на гражданите на Сирия, които не спират своя порив за различен живот, независимо от хилядите жертви, които дадоха по време на протестите.

Това беше и, в някакъв особен начин, много добра година за България. Страната оцеля. Остана финансово стабилна. Покачи си износа. Не се разцепи от протести. А и най-сетне си избра президент, който може да говори свободно с цивилизования свят. Във време на непрестанни и непредвидими сривове това не е малко.

За мен 2011 беше прекрасна и
много натоварена година. Беше и тъжна година, в която загубих двама близки приятели. А в последните месец-два беше и година, в която пак си дадох сметка, че трябва и че обичам да пиша повече и по-често. Няколко от статиите ми станаха доста популярни из Facebook и събраха по близо 1000 препращания. Радвам се, че написах и няколко неща за Al Jazeera - една от най-добрите световни медии. При това медия, която според мен има значително по-голям принос за арабските революции отколкото Tweeter, Facebook или блоговете.

На всички желая много успешна и малко по-спокойна и обнадеждаваща 2012 година!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Прав е Борисов
by Julian Popov on 

Бойко Борисов е майстор на заглавията. Той отново показа таланта си като каза, че 2011 е година на Дянков, 2012 ще е година на Трайков. (Не вярвам да го е направил защото е чел долния постинг.) Да, след като през 2011 успя с формулата за стабилност, през 2012 България ще трябва да намери формула за растеж. Това заглавие обаче поставя два въпроса:


- как се минава от заглавие в действие?
- финансова стабилност може да бъде осигурена от финансов министър, но може ли един министър да осигури икономически растеж?

България все още няма идея за растеж. Иска и се да расте, но това не стига. За да зарасте, България ще има нужда от доста повече министри: на околната среда, за да запази и върне привлекателността на страната; на образованието, за да свърши огромна работа, включително да осигури добри училища за децата, чийто родители иначе биха напуснали България, за да намерят по-дбро училище; на транспорта, за да подобри железопътния транспорт; на регионалното развитие, за да довърши пътната инфраструктура на страната и да започне масовото саниране на сградите, откъдето ще дойде поне половин ако не и цял процент икономически растеж; вуншните работи - за да привлича вниманието към България, която не фигурира на картите на много политици по света. И на други. И министри, и кметове.

Как обаче България ще преодолее излишната бюрокрация и ще си възвърне степента на грамотност от миналите десетилетия е сложен въпрос.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ал Джазира за оцеляването на слабите
by Julian Popov on 

Наскоро публикувах статия в Ал Джазира за вътрешната стратегия на оцеляване на България. Тя най-просто казано описва как България успешно оцелява в кризата чрез лишения, които са сякаш естествени за българина. Статията предизвика доста интерес и доведе до доста разговори за това дали българската стратегия е добра или лоша. И дали е стратегия или просто страх, случайност, липса на друга политика. Проблемът според мен е дали България има свой подход и за растеж. Независимо дали той е стратегически или интуитивен.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Twitter комунизъм
by Julian Popov on 

Нещо, което написах за движението "Окупирай". Оригиналното заглавие е Twitter комунизъм. Наскоро изчетох внимателно Комунистическия манифест. Не съм сигурен дали някога го бях чел внимателно преди това. КМ е доста обширна творба за много малкото, което казва. "Окупирай" казва горе-долу същото но във формата на SMS. Интерсно е как посланията понякога се съкращават без да губят много от смисъла си.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Избори
by Julian Popov on 

След като започнах този блог по време на предишните президентски избори, няма как да не кажа две думи за тези:

1. Длъжностната характеристика на българския президент се поизясни. Вече се знае, че от президента се очаква външнополитическа представителност. Меглена Кунева затвърди тази идея с кандидатурата си. Никоя сериозна партия не посмя да лансира кандидат, без външнополитически кредит, а избирателите в голяма степен реагираха  именно на това как те виждат  външнополитическата представителност на кандидата. Разбира се, Меглена Кунева има най-силна външнополитическа позиция, но това че няма партия не и позволи да заеме второ място. Това е опростено заключение, но все пак ми се струва основателно.

2. Герб победи. Дали това е лошо или хубаво е отделен въпрос. Победата на Герб обаче поставя един друг по-интересен въпрос. До колко ефективна е стратегията на отрицанието. В последните месеци се чуваше постоянно, че с Герб е свършено. Не е ли по-добре всеки кандидат да се вгледа малко по-внимателно в Герб и да помисли как да се пребори с Герб, вместо да твърди, че Герб е мъртва партия? Сега много кандидати ще кажат, че Герб са измамили избирателите, откраднали са народната воля и разни други такива. Че Герб има малко повече власт върху медиите и кампанийните ресурси отколкото опозицията може да е вярно. Но това не е обяснение за каквото и да било. Ако победеният иска да стане победител, първото нещо, което трябва да направи е да си даде сметка, че е победен, после да се мобилизира и да се бори. Синдромът вот на недоверие и всяка друга форма на отричане на реалността е много непродуктивно нещо.

3. Автобусите не играят роля в изборите.

4. Продажбата на гласове е мръсна, но неефективна работа.

Да видим сега какво ще стане на втория тур, с който ще завършат едни от най-скучните избори в историята на България. Но скуката може и да е знак за улегнала демокрация.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Посланието на Siemens
by Julian Popov on 

Siemens се отказва от строеж на атомни централи. Фирмата, която изгради ядрения потенциал на Германия реши, че не си струва. Едната причина е политическа - Германия се отказа от ядрената енергия и това естествено се отразява на основната германска фирма, ангажирана със строеж на ядрени електроцентрали. Обаче дори и да не се беше отказала от атомните си централи, Германия надали щеше да бъде особено привлекателен пазар за строителство на АЕЦ. По света има други страни, които не гледат така зле на ядрената енергия. Siemens явно е преценил, че не си струва да се занимава повече с този сектор, който ще поскъпне значително след Фукушима и няма да бъде рентабилен в сравнение например със слънчевата и вятърната енергия. Всъщност и сега слънчевата и вятърната енергия са по-евтини от ядрената ако се мерят възможните цени на нови проекти. Siemens има предимството, че е високо развита компания в много други сфери. Това ще позволи на фирмата да се концентрира другаде, включително в чиста енергия. Проблемът обаче остава за фирми като Росатом. Siemens се оттегля от планираното съвместно предприятие с Росатом. А руската фирма има силна нужда от по-съвременни технологии, достъп до нови капитали, достъп до западни пазари и репутация. Все неща, които Siemens можеше да осигури. Но с оттеглянето и удря Росатом два пъти. Първо, Росатом няма да може директно да се възползва от позитивите на Siemens. Второ, Siemens заявява на висок глас, че този бизнес си отива.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Имаме ли място в либийската криза?
by Julian Popov on 

 

 

 

 

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Властта не реагира
by Julian Popov on 


Много ми е странно защо българските учреждения така яростно се надигнаха срещи превръщането на монументалните съветски воини в американски супер герои, а на това, че някой е превърнал руската мечка до паметника на Съветската армия в китайска, въобще не обръщат внимание.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Отиде си Дими Паница
by Julian Popov on 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Евтаназия +
by Julian Popov on 

Много шум се вдигна около примитивното предложение за узаконяване на евтаназията. Хубаво, че 24 часа повдигат този въпрос. Той няма решение, но говоренето за него е необходимо.


Част от Отпечатъци в БТВ беше посветено на темата. Вярно е , че евтаназията има много степени иизмерения и че пакетирането и в един прост акт е абсурдно.

Тази седмица обаче се случи още нещо, което подсказва как въпросът с евтаназията ще става все по-труден и сложен. Беше извършена първата трансплантация на синтетичен човешки орган. Какво означава това? Още една стъпка в изкуственото, скъпото и неограниченото удължаване на човешкия живот. Докъде ще стигне производството на изкуствени органи? Какво ще може да се заменя в човешкото тяло? Кога ще имаме добре работещо синтетично сърце? А бъбрек? Очи? Стомах? Дали един ден няма да може да се трансплантира и изкуствен мозък? Ще може ли да си смениш кожата? Да си подмениш нервите? Вероятно един ден ще може. Тази перспектива поставя два въпроса. Първо, ще се превърне ли човек в безсмъртен посредством постояннен телесен ремонт и какво ще означава това за населението на земята? И, второ, колко ще струва това безсмъртие. Вторият въпрос има прост отговор. Ще струва много. Много повече, отколкото ще могат да си позволят много хора. Това естествено ще доведе до необходимост за избор за това кой ще може да живее повече и кой не. Или с други думи ще трябва да се научим да избираме и да решаваме кой кога ще умре. Чудовищна перспектива, но неизбежна. Така че браво на Корнезов, който с пълното си неразбиране за какво става дума, отново предизвиква дебат.
[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Морален термометър
by Julian Popov on 

Три български събития от последно време са ми се загнездили в главата. Историята с едно момиче, което е било изнасилвано от баща си в продължение на 4 години, нападението на Свидетелите на Йехова от активисти на ВМРО и сбиването пред софийската джамия, провокирано от Атака. Чудя се защо тези три неща ми се въртят в главата. Вероятно, защото и трите показват по свой си начин едно и също нещо - обществена и институционална морална безчувственост. Сбиването пред джамията трябваше моментално да доведе до сериозна дискусия за забраната на партия Атака. Да не говорим за това, че полицията не биваше да го допуска по никакъв начин. Когато гледам кадрите от разправията, виждам, че това не е сериозно сбиване, контролирането на сблъсъка е спокойно по силите на 2-3 коли полуобучени полицаи. Изглежда обаче в тази институция хората просто нямат усет за онова което може и не може да се случи. Нападението срещу Свидетелите на Йехова е далеч по-брутално. И далеч по-пренебрегнато и от обществото и от институциите, които би трябвало да се заемат с него. Разбира се, въпросът със забраната на ВМРО също би трябвало да се повдигне. Третото събитие като че ли няма особено отношение към първите две. Това, което ми се струва обаче, че ги свързва е сеирджийството. Как медиите, полицията и съда може да допусне 12 годишно момиче, изнасилвано в продължение на 4 години от баща си да бъде развявано по страниците на вестниците и как на никой не му хрумва, че това дете има права и се нуждае от специална защита? И как на никой не му хрумва, че тази защита започва с анонимността на детето? Не мога да разбера. Както и не мога да разбера канонизацията на жертвите от Батак. Но това е друга история.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Светът днес през московската призма
by Julian Popov on 

Прекарах няколко часа на летището в Мюнхен, след като единият ми самолет закъсня, а другият реши да тръгне по-рано. Както се бях разгневил на германците, погледът ми попадна на руската преса. Днес всички вестници са засипани с истории и снимки, свързани с убийството на Осама Бин Ладен. Дори един порно вестник на летището в Лондон беше посветил първата си страница на събитието. Но не и вестник Известия, чиято първа страница е посветена на историята на предателя Потеев, който бил предал на амареиканците десет руски агенти и чието обвинително дело било потвърдено. Все пак има и нещо за Осама. Анкета. До какво ще доведе убийството на Осама бин Ладен? Отговорите?


- 59% това е PR акция на американците
- 20% до нищо, той отдавна е извън играта
- 19% до изостряне на международния тероризъм
И
- 2% до победа над тероризма














Студената война продължава да гори в сърцата на много хора.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Великолепна снимка!
by Julian Popov on 


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 25 Next »
 
RSS Feed