Събитията такива,каквито бих искал да бъдат


(If you want to read this site in a very odd English... or Vietnamese )

Блогрол
(блогове, които следя)


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Димитър Аврамов 

Антони Де Ла Реа 

Александър Божков

Калин Манолов

Нели Огнянова

Даниела Горчева
Комитата и Стойчо

Наблюдател
Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон



ВЪГЛЕРОДЕН КАЛКУЛАТОР


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ


СЛУШАЙ РАДИО BBC


(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)

 

Политблогрол

Може ли политик да подържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:


Мартин Заимов

Мартин Димитров

Елица Христова

Ивайло Калфин

Гергана Грънчарова

Николай Младенов

Николай Камов

Петя Ставрева

Красен Кралев

Минчо Спасов

Атанас Щерев

Кръстьо Петков

Евгений Желев


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

bpost

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Weblinks

Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

ceeclimate

TED


Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв сложен кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са както съблазнителни, така и не съвсем безопасни. Две добри причини да се опитам да навляза в тях. Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="/main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 23 Next »
 
Нещата вървят все по-надобре в България
by Julian Popov on 

В Дневник излезе статията ми Нещата вървят все по-надобре в България. В последните 2-3 месеца минах 5,000 км из България. Разбира се, не всичко е цъфнало. Има места, които са крайно потискащи. Може би най-потискащото, мъртво и безнадеждно място в страната е Никопол. Поне така изглежда отстрани. Няма съмнение обаче, че в страната има няколко течения, в няколко посоки, на няколко равнища. Едното от тях е равнището на дребното натрупване и подобрение. Равнището на градинките, слънчевите колектори, цветята пред къщите, малкото нормално строителство и на всички други дребни неща. Сред тях сигурно трябва да се нареди и постепенно подобряващото се българско вино. Не показателите за износа, а простият факт, че българското вино, мина от монополен разпад, през аматьорски амбиции към качество, което започва да се забелязва. Има и много други дребни неща, които няма защо да изброявам. По-важното е, че ако съумееем да се вглеждаме по-добре в дребните неща, ще започнем да забялязваме една голяма тенденция. Това няма нищо общо с одобрение или неодобрение на правителствените политики.

 

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

А не можем ли без газ?
by Julian Popov on 

Дневник пусна статията ми "А не можем ли без газ?". В нея става дума точно за това - не можем ли без газ. Или поне без внос на газ, защото при обработката на биомаса, отпадъци и при други процеси може да се отделя газ, който да се използва за производство на енергия. Въпросът дали можем без газ не е заядлив въпрос. Той е напълно разумен политически и икономически въпрос, който има нужда от много сериозно проучване и дебат. Много по-разумно е да се проучи въпроса дали можем без газ, отколкото да се проучва дали има газ в Добруджа.

 

Като си задавам този въпрос в никакъв случай не заставам в позицията на екоактивист. По-скоро мисля, че при всяко сериозно стратегическо решение трябва да се отдръпваме от онова, което по силата на инерцията ни се струва очевидно, и да си зададем въпроса дали можем по друг начин.

 

Въпросът с газа не бива да се поставя през призмата на газа, а през призмата на необходимостта от енергия. Никой няма нужда от газ. Онова, от което имаме нужда е енергия. Тя може да бъде добивана по различен начин. Може също да бъде пестена по много различни начини. В крайна сметка България е най-неефективната в енергийно отношение страна в ЕС. Затова всеки разговор за енергия трябва да започва от радикална промяна на енергийната ефективност, а не от това дали имаме нужда от Южен, Северен, Западен или Източен поток. Освен това България има огромен обем биомаса. В момента навсякъде из страната се горят или гният слама, съчки, сено. Изхвърлят се маса органични боклуци. Пустеят неизползвани земеделски земи, които могат да произвеждат биомаса. Преди да се сметне и изучи целия този ресурс и да се изчисли какъв е икономическия смисъл на замяната на собствения енергиен ресурс с вносен газ, е доста безотговорно да се вземат мащабни политически решения за увеличаването на вноса на газ.

 

И още нещо, собственият енергиен ресурс създава стабилни местни работни места. Какви точно работни места създава газовия внос?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Второ издание на Островът на мъглите
by Julian Popov on 

Ciela пусна второ издание на моя роман Островът на мъглите. Първото отдавна се беше свършило и дори и аз нямах копие, освен едно, по което си бях правил бележки. Сега пиша друга книга, така че това издание ми изглежда почти като книга, която дори не съм чел. Ще бъде странно преживяване да седна и прочета собствената си книга като нещо непознато.

 

 

Мислех си да добавя няколко неща в това издание, но после се отказах. Едно от тях е свързано с някои набл'дения върху английската църква (или англиканската, ако трябва да бъда по-педантичен). Преди седмица видях един православен украинец, който се е поангличанчил в онази степен, в която само чужденец може да се преобрази. Той беше като литературен герой - пълен с ентусиазъм към англиканската църква, в която се говори, и обзет от дистанция от православната, в която човек не разбира за какво става дума. Защото там не става и много дума, по-скоро става песен. И то церемониална и неразбираема песен.

 

Интригуващото нещо в англиканската църква е, че службата се провежда като конференция. Модерна обучителна конференция, или уъркшоп, както обичаме да го наричаме. С всичките му компоненти - ясна предварителна програма, ясни изказвания, активно участие на всички, интерактивност, актуалност на разглежданите проблеми и т. н. Дали бизнес училището е повляно от англиканската църква или и двете са плод на един и същ прагматизъм и чувство на целесъобразност ми е трудно да кажа. Паралелът обаче е любопитен.  Както и да е, Островът на мъглите остана без тази добавка.

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Газови блянове
by Julian Popov on 

Шистов газ е новият АЕЦ Белене. Пак ще ставаме енергиен център на Балканите. Какво обаче става с енергийната ефективност? Какво става с прахосването на енергия? Не особено много. Ние продължаваме да мечтаем за петролен кладенец. Или АЕЦ. Или шистов газ. Или за Съветски Съюз. Или за нещо, което има магическо решение на енергийните ни проблеми. Такова нещо няма. Дори и да бликне нефт пред ЦУМ, енергийните проблеми на страната ще си останат точно толкова нерешени, колкото са те и сега. Просто защото стоим в очакване на чудото, което няма да дойде.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Манифест на българското образование
by Julian Popov on 

Списание "Мениджър" публикува статията ми "Манифест на българското образование". Образованието, или по-скоро образователната политика, е не само моя стара слабост, но и тежък проблем на държавата. До преди време бях доста оптимистичен. От известно време обаче загубих част от позитивната си нагласа по отношение на образованието в България, до голяма степен и заради световните тенденции за обезграмотяване. Българското образование сега не само трябва да се бори за оцеляване, но и да плува срещу течението. Това не винаги го можем.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Петрол
by Julian Popov on 

Отдавна не се бях появявал тук. Не съм забравил блога си. Чудя се за следното нещо: Защо Обама е толкова гневен на BP? Този въпрос има очевиден отговор: Защото предизвикаха най-голямата екологична катастрофа в историята на САЩ. Гневът обаче е подсилен от още един-два фактора. Първо, Обама не иска Мексиканският залив да му потопи напълно популярността и затова се държи с BP сякаш BP е Осма Бин Ладен. Вторият, по-силен фактор е, че Обама иска да влезе в историята като президентът, който е отървал Америка от петрола, или по-скоро от пристрастеността към петрола. Белята на BP ще му свърши чудесна работа, той ще я използва както Буш използва 11 септември, за да нападне Ирак. Този път средството е по-непротиворечиво. Целта е същата - енергийна стабилност за САЩ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Великобритания гласува
by Julian Popov on 

Преди малко гласувах. Четири забавни неща:

 

- Когато зачеркваш предпочитаното квадратче в бюлетина, не се криеш зад завеса, а заставаш пред една стойка с три малки плота, отделени един от друг с малка преграда. Всеки много любопитен може да види за кого гласуваш.

 

- Гласува се с молив, вързан на връв. Да, обикновен молив, къс, дебел, евтин, вързан на един канап, също евтин. Само дето не дават гума, за да изтриеш избора си ако се разколебаеш. Или избора на някой друг.

 

- Няма пликове, сгъваш бюлетината на две и я пускаш в една пластмасова кутия. Ако искаш, може и да не си сгъваш бюлетина.

 

- Не искат документ за самоличност. Носиш едно картонче, нещо като покана за гласуване, казваш си името, отбелязват те, гласуваш.

 

Има и други неша. Напълно нормално е да питаш хората за кого са гласували или за кого смятат да гласуват. Изборите са в работен ден, обикновено в четвъртък.

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Винаги проверявай микрофона!
by Julian Popov on 

В Дневник излезе статията ми за британските избори - Реч, дебат, избор! А политики?. Написах я точно преди да се случи едно от най-забавните неща в кампанията. Министър председателят Гордън Браун, към когото изпитвам все повече симпатии заради непрестанните му гафове, взе че си забрави микрофона на ревера. След което наруга пред колегите си избирателката, която го нападнала по време на кампанията. Женицата е традиционен лейбъристки подръжник, но жената му поискала сметка за нарастващия държавен дълг. Пред колегите си той я нарича bigoted woman, което значи нещо като заинатен лицемер. Нещо не много приятно. Женицата го понася тежко. Утре всички вестници ще пишат само за това. Вечерта ще се състои третият дебат между лидерите. Поучителна история за това какво може да ти се случи ако не внимаваш с новите технологии.

 

Прекрасните кадри са тук.

 

И тук.

 

И тук. (Гордън Браун слуша собствените си приказки.)

 

А това е сблъсъкът на Гордън Браун с избирателката му. Би трябвало да застанем на негова страна, тя е недоволна от източноевропейците, които отнемали работата на англичаните.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ние ли качваме температурата на земята
by Julian Popov on 

На сайта на Капитал започна дебат на тема Ние ли качваме температурата на земята. Той сблъсква мненията на две силни имена - Георги Ганев и Антоанета Йотова. Изпробвайте собствените си възгледи и преценки и се включете. Има смисъл.

 

Дебатът не е много прост е еднозначен. Климатът е особено сложна система, която не е напълно разбрана и изучена. В същото време мненията по този въпрос са изключително крайни. Последствията от отговора биха могли да бъдат грандиозни - и икономически, и политически и екологични.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Зелена икономика - ако съдим по маникюра
by Julian Popov on 

Много добро, макар и стряскащо, разследване на Капитал:

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Лошо за хазната
by Julian Popov on 

Основната причина да се отмени забраната за пушене на обществени места е финансова. Забраната няма да се отрази зле на туризма, напротив, ще се отрази добре, защото в заведенията ще е по-чисто и хората ще напускат по-бързо. Има обаче две други по-сериозни финансови причини - данъци и пенсии. Повече пушене, по-кратък живот, по-малко пенсионни разходи. Повече цигари - повече данъчни приходи. Това е простата икономика на пушенето. Избирателят, който както често става, показа, че е по0-умен отколкото някои си мислят, се вдигна и засега блокира либерализацията на режима. На кантара са популярността на правителството и здравето на хората, от едната страна, данъчните приходи и разходи, от друга. Да видим накъде ще се наклони.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Първанов и синдоромът "Няма такова животно"
by Julian Popov on 

Идеята да бъде отсранен Първанов напомня на оня шоп, който седял половин час пред жирафа и накрая казал "Е те такова животно нема!". Една странност на политическия ни живот е да не приемаме резултата от изборите и да смятаме, че някой ни е измамил или, по-точно, хората са се объркали като са гласували така, както са решили да гласуват. Така години на ред успехът на ДПС бе съзиран единствено в изборните автобуси, идването на Симеон - на пълната заблуда на избирателя, тристранната коялиция - на тъмна конспиративна сделка. Странното е, че рядко някой се замисля за това, че е загубил изборите, по-скоро всички смятат, че някой е откраднал победата, която ни се полага.

 

В страната, която може да се похвали с вероятно най-високия дял подслушвани телефони в Европа, идеята, че някой бил записал разговор, после го публикувал не би трябвало да стряска хората толкова много. Що се отнася до твърденията, че президентът не си вършел работата точно според длъжностната си характеристика и не се държал точно така както английската кралица се държи (почти напълно неутрално спрямо партиите), трудно могат да се приемат насериозно. Президентската институция в България е неясна институция. Това не е по вина на Първанов. И ако някой иска да махне Първанов, трябвало е да го направи на изборите. Партийната енергия е много по-продуктивна, когато се насочи към печелене на избори, вместо към тръшкане по това, че някога някой друг вече ги е спечелил. 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Римска баня в Лондон
by Julian Popov on 

В Лондон предстои да се играе Римска баня на Станислав Стратиев. Чудесна пиеса. Това от една страна. Другото е, че постановката няма да е в някое читалище или местен културен център (нищо лошо в това), а в един от интерсните и престижни театри на Лондон Arcola Theatre. Разбрах, че Том Стопард си е дал подкрепата за постановката. С две думи продуцентите са направили вече голям пробив. Мисля, че това е начинът да се представя българска култура по света - не чрез културни центрове и вътрешнобългарски инициативи, които просто местят по света собствената ни територия, а чрез превземане на реални сцени. Разбира се, като всеки театър, постановката има нужда от още средства, така че ако някой иска да се включи в тази инициатива, да кликне на снимката.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Чии права?
by Julian Popov on 

Идеята да се отслабят мерките, които ограничават пушенето са консервативно неграмотни. Те могат да се дължат само на две причини. Първата е анекдотичното доказателство: имам една леля, която има приятел, който има кафене и той и каза, че ако забранят пушенето той ще фалира. Така политически решения не се взимат. Втората причина е инертната интуиция: по ресторантите всички пушат, струва ми се, че ако им забранят да пушат, те няма да ходят по ресторанти. И третата е лобистко-коруптивна: няколко фирми и няколко контрабандисти ни дадоха по нещо малко, за да се опъваме на забраната. Това е логично, защото единствените, които могат да загубят от забраната са цигареният бизнес, включително контрабандния. Ресторантите и кафенетата няма да загубят, а ще спечелят, хората ще се зааседяват по-малко, оборотът върви по-бързо. Непушачи ще започнат да ходяд по-често по заведения и ще компенсират няколкото маниакални борци за лична свобода на пушача, които може да решат да не ходят да киснат в местното кафене с часове. Така поне стана във всички страни, в които пушенето беше забранено. Никоя страна не се оплака, че бизнесът пострада. Няма причина да пострада и в България. Цигареният бизнес ще бъде засегнат, но това е само от полза за хората, които ще пушат по-малко, ще разполагат с по-чиста среда, ще имат няколко лева повече за няколко кила ябълки или бутилка вино. Или книги за децата си. От забраната на пушенето освен това много често са доволни и самите пушачи. Да се надяваме, че тази забрана няма да стане жертва на безпросветен популизъм.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Елена и Шопен
by Julian Popov on 

Когато България влезе в Европейския съюз, BBC представи страната със снимка на Азис. Днес BBC представя на първа страница музиката на България в лицето на Елена. Не я знам Елена, но ето го представянето. Оформя се стабилен национален образ.

 

 

 

Тази сутрин се разхождах из Варшава. Целият град е покрит с различни въплъщения на Шопен - включително пейки с бутони, които ако ги натиснеш, засвирват мелодии на Шопен. Както каза един приятел: "Варшава не е добро място за живот, ако не обичаш Шопен."

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Екатерина предизвика буйни реакции
by Julian Popov on 

Случаят с Екатерина И., която искрено съжалява за Хитлер продължава. Над 440 коментара и 17,000 прочита в Дневник, 200 коментара във Вести, много имейли и препечатване на статията в различни сайтове подсказват, че нетолерантността, етническата агресия, непоносимостта към различния и дори фашизирането на значителна част от обществото изглежда са сериозни и много болезнени проблеми. Те не само са факт, но хората искат да говорят за тях.

 

Утре сутринта от 10.30 до 11.00 програма Хоризонт също ще дискутира въпросът, който има сложни измерения. Би трябвало да си зададем много въпроси. Променя ли интернет възможността ни да превърнем личните си възгледи в обществен призив? Носим ли обществена и юридическа отговорност за онлайн поведението си? Дали наистина средната класа е гарант на демократичното развитие? (В крайна сметка мнозинството членове на подобни групи призоваващи към геноцид могат да се определят именно като принадлежащи към средната класа.) Необходим ли е нов закон, който да преследва изявите на расизъм, призивите към геноцид, възкресяване на символи на репресивни режими? Или може би съществуващото законодателство е достатъчно, но никой не се и опитва да го прилага? Дали проблемите могат да се решат със закони? Въпросите са много.

 

Според мен едно нещо е ясно. Проблемът не е в циганите. Нито пък в някаква друга малцинствена група - бела тя едтническа или друга. В крайна сметка ние всички сме част от някакво малцинство, често няколко малцинства - цигани, мъже, жени, арменци, македонци, софиянци, евреи, хомосексуалисти, каракачани, власи, шопи, инвалиди и какво ли още не. Проблемът е в нас самите, в нашата търпимост и нетърпимост, в нашите потиснати форми на криворазбрана национална гордост, в комплексите, от които страдаме.

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Екатерина И. искрено съжалява за Хитлер
by Julian Popov on 

Дневник публикува статията ми, в която се разказва за една истинска Екатерина и за десетки хиляди като нея, които формално попадат под санкцията закона и биха могли да бъдат осъдени и да платят глоба и да бъдат вкарани в затвора. Те са членове на групи във Faceboo, които не просто демонстрират расова ненвист, а открито призовават към геноцид. Съществуват обаче два проблема:

 

- безразличие на власти и общество

 

- трудността да се подведат под отговорност хора, които се подвизават във виртуални пространства

 

В Германия за второто има решение и законът там прилага санкция и към хора, които пропвядват фашизъм в интернет. Казусът е сложен, защото извършителят може да твърди, че публикацията е в друга страна, например на сървър в Русия или Тайланд. На тази неяснота трябва да се намери решение. Колкото по-бързо, толкова по-добре. За общественото безразличие не знам дали има ясно решение.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

България трябва да изпрати специален самолет в Хаити
by Julian Popov on 

Събраните 100 хиляди лева за Хаити не само, че са малко, но и няма да се използват по най-добрия начин. България би трябвало да изпрати собствен екип, може би със специален самолет, в Хаити. Защо?

 

Преди всичко, защото Хаити има нужда от повече подкрепа, а България е в състояние да се включи по-сериозно в тази акция. Разбира се има и други причини. Ние сме страна прекалено много вгледана в собствените си проблеми, изолирана от света и неангажирана с доброто и лошото, което става по земята. Самолет за Хаити ще ни помогне и на самите нас. Ще ни ангажира с една трагедия, която споделят всички страни по света. Ще ни помогне да сме съучастни. Ще измие срама Желева от самите нас - другите бързо ще забравят какво ни се случи в Брюксел, но ние трудно ще го преглътнем. Ще помогнем на новия кандидат за комисар да се почувства адекватен не само защото идва от Световната банка. Ще направи събитията в Хаити по-близки до нас, а това ще ни направи по-човечни. Ще научим повече за това как се действа, и как не се действа, при сериозни бедствия и аварии. Това словосъчетание някак се оказа в немилост в последно време, но България също я чакат много "извънредни ситуации". Навремето един премиер беше казал, че 11 септември не ни засяга, защото Америка била далече. Този подземен манталитет е крайно неадекватен. В резултат на далечния 11 септември вчера едва не убиха наш министър. България вече даде жертви в резултат на това "далечно" събитие.

 

Ние сме част от света и би трябвало да се държим като част от света, не като общност, която се намира на два баира и три ниви разстояние от света. Българите ще платят с готовност за една подобна акция.  Пък и премиерът обича да праща самолети в извънредни ситуации.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Още по-добре
by Julian Popov on 

Борисов е на път да състави най-доброто правителство от много време насам. Въвличането на Илиян Михов е удар в десятката, както от гледна точка на управлението на икономическата криза, така и от гледна точка на съдраната международна репутация на България. Николай Младенов ще бъде много добът външен министър, който със сигурност знае къде се намира Ирак например, или Сомалия, най-малкото защото е ходил там. Шегата настрана, той е ще е съвсем във свои води на международния подиум. Единствената въпросителна е защо военен става министър на отбраната. Назначаването на професионалисти от ресора да ръководят ресорното министерство по принцип не е особено добра идея.  Не може да му се отрече на премиера, че умее при криза бързо и успешно да размества играчите си. Това е ключово умение, което досега не е било демоснтрирано от неговите предшественици.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Добре, добре....
by Julian Popov on 

Изходът от случаят Желева се случи по най-добрия начин. Тя се оттегли, на нейно място бе издигнат кандидат, който има всички шансове да изтрие неловките спомени и който със сигурност ще засенчи своя така наречен шеф - Лейди Аштън. Сега остава правителството да прати самолета си в Хаити и да го финансира с дарения от българските граждани.

 

Секторът даден на България е неуместно подценяван. Това е сектор, в който ако не правиш нищо, никой няма да забележи. Ако обаче имаш амбицията да се наложиш, той ще ти даде максимална видимост. Освен това България няма шанс да определя търговската политика или разсширяването на ЕС. Хуманитарната помощ обаче е ресор, в който можеш да демоснтрираш значителна свобода и който много по-трудно би паднал жертва на междунационални политически игри.

 

Така че да очакваме самолета за Хаити.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 23 Next »
 
RSS Feed