Събитията такива,каквито бих искал да бъдат


(Read this site in a very odd English... or Vietnamese )

Блогрол
(блогове, които следя)


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Димитър Аврамов 

Антони Де Ла Реа 

Калин Манолов

Нели Огнянова

Даниела Горчева
Комитата и Стойчо

Наблюдател
Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон



ВЪГЛЕРОДЕН КАЛКУЛАТОР


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ


СЛУШАЙ РАДИО BBC


(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)

 

Политблогрол

Може ли политик да поддържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:


Мартин Заимов

Мартин Димитров

Елица Христова

Ивайло Калфин

Гергана Грънчарова

Николай Младенов

Николай Камов

Петя Ставрева

Красен Кралев

Минчо Спасов

Атанас Щерев

Кръстьо Петков


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

bpost

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Weblinks

Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

AUBG

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

TED

Lost Bulgaria


Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са съблазнителни и подвеждащи. Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="/main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 24 Next »
 
Изтичащата година
by Julian Popov on 

Остават няколко часа до края на 2011. Това беше една знаменита година, в която не само много неща се случиха, но и която преобърна много представи. 
Може би най-драматичният поврат бяха промените в арабския свят. Те объркаха представите на много хора и правителства. Светът се усложни, тъкмо когато започнахме да си мислим, че свикваме с идеята за значимостта на Китай. Предстои ни един много по-сложен свят - с Китай и Америка, с напълно неясна Русия, с объркана но храбро сражаваща се за идентичността си Европа, а сега и с динамичен арабски свят и бурно развиваща се Африка.



Това ще е един многостранен свят, в който предразсъдъците ще стават все по-нелепи и ще се опровергават все по-често. Всичко това стана болезнено ясно през 2011. В този многостранен свят продължавам да се възхищавам на гражданите на Сирия, които не спират своя порив за различен живот, независимо от хилядите жертви, които дадоха по време на протестите.

Това беше и, в някакъв особен начин, много добра година за България. Страната оцеля. Остана финансово стабилна. Покачи си износа. Не се разцепи от протести. А и най-сетне си избра президент, който може да говори свободно с цивилизования свят. Във време на непрестанни и непредвидими сривове това не е малко.

За мен 2011 беше прекрасна и
много натоварена година. Беше и тъжна година, в която загубих двама близки приятели. А в последните месец-два беше и година, в която пак си дадох сметка, че трябва и че обичам да пиша повече и по-често. Няколко от статиите ми станаха доста популярни из Facebook и събраха по близо 1000 препращания. Радвам се, че написах и няколко неща за Al Jazeera - една от най-добрите световни медии. При това медия, която според мен има значително по-голям принос за арабските революции отколкото Tweeter, Facebook или блоговете.

На всички желая много успешна и малко по-спокойна и обнадеждаваща 2012 година!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Прав е Борисов
by Julian Popov on 

Бойко Борисов е майстор на заглавията. Той отново показа таланта си като каза, че 2011 е година на Дянков, 2012 ще е година на Трайков. (Не вярвам да го е направил защото е чел долния постинг.) Да, след като през 2011 успя с формулата за стабилност, през 2012 България ще трябва да намери формула за растеж. Това заглавие обаче поставя два въпроса:


- как се минава от заглавие в действие?
- финансова стабилност може да бъде осигурена от финансов министър, но може ли един министър да осигури икономически растеж?

България все още няма идея за растеж. Иска и се да расте, но това не стига. За да зарасте, България ще има нужда от доста повече министри: на околната среда, за да запази и върне привлекателността на страната; на образованието, за да свърши огромна работа, включително да осигури добри училища за децата, чийто родители иначе биха напуснали България, за да намерят по-дбро училище; на транспорта, за да подобри железопътния транспорт; на регионалното развитие, за да довърши пътната инфраструктура на страната и да започне масовото саниране на сградите, откъдето ще дойде поне половин ако не и цял процент икономически растеж; вуншните работи - за да привлича вниманието към България, която не фигурира на картите на много политици по света. И на други. И министри, и кметове.

Как обаче България ще преодолее излишната бюрокрация и ще си възвърне степента на грамотност от миналите десетилетия е сложен въпрос.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ал Джазира за оцеляването на слабите
by Julian Popov on 

Наскоро публикувах статия в Ал Джазира за вътрешната стратегия на оцеляване на България. Тя най-просто казано описва как България успешно оцелява в кризата чрез лишения, които са сякаш естествени за българина. Статията предизвика доста интерес и доведе до доста разговори за това дали българската стратегия е добра или лоша. И дали е стратегия или просто страх, случайност, липса на друга политика. Проблемът според мен е дали България има свой подход и за растеж. Независимо дали той е стратегически или интуитивен.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Twitter комунизъм
by Julian Popov on 

Нещо, което написах за движението "Окупирай". Оригиналното заглавие е Twitter комунизъм. Наскоро изчетох внимателно Комунистическия манифест. Не съм сигурен дали някога го бях чел внимателно преди това. КМ е доста обширна творба за много малкото, което казва. "Окупирай" казва горе-долу същото но във формата на SMS. Интерсно е как посланията понякога се съкращават без да губят много от смисъла си.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Избори
by Julian Popov on 

След като започнах този блог по време на предишните президентски избори, няма как да не кажа две думи за тези:

1. Длъжностната характеристика на българския президент се поизясни. Вече се знае, че от президента се очаква външнополитическа представителност. Меглена Кунева затвърди тази идея с кандидатурата си. Никоя сериозна партия не посмя да лансира кандидат, без външнополитически кредит, а избирателите в голяма степен реагираха  именно на това как те виждат  външнополитическата представителност на кандидата. Разбира се, Меглена Кунева има най-силна външнополитическа позиция, но това че няма партия не и позволи да заеме второ място. Това е опростено заключение, но все пак ми се струва основателно.

2. Герб победи. Дали това е лошо или хубаво е отделен въпрос. Победата на Герб обаче поставя един друг по-интересен въпрос. До колко ефективна е стратегията на отрицанието. В последните месеци се чуваше постоянно, че с Герб е свършено. Не е ли по-добре всеки кандидат да се вгледа малко по-внимателно в Герб и да помисли как да се пребори с Герб, вместо да твърди, че Герб е мъртва партия? Сега много кандидати ще кажат, че Герб са измамили избирателите, откраднали са народната воля и разни други такива. Че Герб има малко повече власт върху медиите и кампанийните ресурси отколкото опозицията може да е вярно. Но това не е обяснение за каквото и да било. Ако победеният иска да стане победител, първото нещо, което трябва да направи е да си даде сметка, че е победен, после да се мобилизира и да се бори. Синдромът вот на недоверие и всяка друга форма на отричане на реалността е много непродуктивно нещо.

3. Автобусите не играят роля в изборите.

4. Продажбата на гласове е мръсна, но неефективна работа.

Да видим сега какво ще стане на втория тур, с който ще завършат едни от най-скучните избори в историята на България. Но скуката може и да е знак за улегнала демокрация.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Посланието на Siemens
by Julian Popov on 

Siemens се отказва от строеж на атомни централи. Фирмата, която изгради ядрения потенциал на Германия реши, че не си струва. Едната причина е политическа - Германия се отказа от ядрената енергия и това естествено се отразява на основната германска фирма, ангажирана със строеж на ядрени електроцентрали. Обаче дори и да не се беше отказала от атомните си централи, Германия надали щеше да бъде особено привлекателен пазар за строителство на АЕЦ. По света има други страни, които не гледат така зле на ядрената енергия. Siemens явно е преценил, че не си струва да се занимава повече с този сектор, който ще поскъпне значително след Фукушима и няма да бъде рентабилен в сравнение например със слънчевата и вятърната енергия. Всъщност и сега слънчевата и вятърната енергия са по-евтини от ядрената ако се мерят възможните цени на нови проекти. Siemens има предимството, че е високо развита компания в много други сфери. Това ще позволи на фирмата да се концентрира другаде, включително в чиста енергия. Проблемът обаче остава за фирми като Росатом. Siemens се оттегля от планираното съвместно предприятие с Росатом. А руската фирма има силна нужда от по-съвременни технологии, достъп до нови капитали, достъп до западни пазари и репутация. Все неща, които Siemens можеше да осигури. Но с оттеглянето и удря Росатом два пъти. Първо, Росатом няма да може директно да се възползва от позитивите на Siemens. Второ, Siemens заявява на висок глас, че този бизнес си отива.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Имаме ли място в либийската криза?
by Julian Popov on 

 

 

 

 

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Властта не реагира
by Julian Popov on 


Много ми е странно защо българските учреждения така яростно се надигнаха срещи превръщането на монументалните съветски воини в американски супер герои, а на това, че някой е превърнал руската мечка до паметника на Съветската армия в китайска, въобще не обръщат внимание.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Отиде си Дими Паница
by Julian Popov on 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Евтаназия +
by Julian Popov on 

Много шум се вдигна около примитивното предложение за узаконяване на евтаназията. Хубаво, че 24 часа повдигат този въпрос. Той няма решение, но говоренето за него е необходимо.


Част от Отпечатъци в БТВ беше посветено на темата. Вярно е , че евтаназията има много степени иизмерения и че пакетирането и в един прост акт е абсурдно.

Тази седмица обаче се случи още нещо, което подсказва как въпросът с евтаназията ще става все по-труден и сложен. Беше извършена първата трансплантация на синтетичен човешки орган. Какво означава това? Още една стъпка в изкуственото, скъпото и неограниченото удължаване на човешкия живот. Докъде ще стигне производството на изкуствени органи? Какво ще може да се заменя в човешкото тяло? Кога ще имаме добре работещо синтетично сърце? А бъбрек? Очи? Стомах? Дали един ден няма да може да се трансплантира и изкуствен мозък? Ще може ли да си смениш кожата? Да си подмениш нервите? Вероятно един ден ще може. Тази перспектива поставя два въпроса. Първо, ще се превърне ли човек в безсмъртен посредством постояннен телесен ремонт и какво ще означава това за населението на земята? И, второ, колко ще струва това безсмъртие. Вторият въпрос има прост отговор. Ще струва много. Много повече, отколкото ще могат да си позволят много хора. Това естествено ще доведе до необходимост за избор за това кой ще може да живее повече и кой не. Или с други думи ще трябва да се научим да избираме и да решаваме кой кога ще умре. Чудовищна перспектива, но неизбежна. Така че браво на Корнезов, който с пълното си неразбиране за какво става дума, отново предизвиква дебат.
[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Морален термометър
by Julian Popov on 

Три български събития от последно време са ми се загнездили в главата. Историята с едно момиче, което е било изнасилвано от баща си в продължение на 4 години, нападението на Свидетелите на Йехова от активисти на ВМРО и сбиването пред софийската джамия, провокирано от Атака. Чудя се защо тези три неща ми се въртят в главата. Вероятно, защото и трите показват по свой си начин едно и също нещо - обществена и институционална морална безчувственост. Сбиването пред джамията трябваше моментално да доведе до сериозна дискусия за забраната на партия Атака. Да не говорим за това, че полицията не биваше да го допуска по никакъв начин. Когато гледам кадрите от разправията, виждам, че това не е сериозно сбиване, контролирането на сблъсъка е спокойно по силите на 2-3 коли полуобучени полицаи. Изглежда обаче в тази институция хората просто нямат усет за онова което може и не може да се случи. Нападението срещу Свидетелите на Йехова е далеч по-брутално. И далеч по-пренебрегнато и от обществото и от институциите, които би трябвало да се заемат с него. Разбира се, въпросът със забраната на ВМРО също би трябвало да се повдигне. Третото събитие като че ли няма особено отношение към първите две. Това, което ми се струва обаче, че ги свързва е сеирджийството. Как медиите, полицията и съда може да допусне 12 годишно момиче, изнасилвано в продължение на 4 години от баща си да бъде развявано по страниците на вестниците и как на никой не му хрумва, че това дете има права и се нуждае от специална защита? И как на никой не му хрумва, че тази защита започва с анонимността на детето? Не мога да разбера. Както и не мога да разбера канонизацията на жертвите от Батак. Но това е друга история.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Светът днес през московската призма
by Julian Popov on 

Прекарах няколко часа на летището в Мюнхен, след като единият ми самолет закъсня, а другият реши да тръгне по-рано. Както се бях разгневил на германците, погледът ми попадна на руската преса. Днес всички вестници са засипани с истории и снимки, свързани с убийството на Осама Бин Ладен. Дори един порно вестник на летището в Лондон беше посветил първата си страница на събитието. Но не и вестник Известия, чиято първа страница е посветена на историята на предателя Потеев, който бил предал на амареиканците десет руски агенти и чието обвинително дело било потвърдено. Все пак има и нещо за Осама. Анкета. До какво ще доведе убийството на Осама бин Ладен? Отговорите?


- 59% това е PR акция на американците
- 20% до нищо, той отдавна е извън играта
- 19% до изостряне на международния тероризъм
И
- 2% до победа над тероризма














Студената война продължава да гори в сърцата на много хора.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Великолепна снимка!
by Julian Popov on 


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Историческата мисия на Роналд Рейгън - социализъмът в България
by Julian Popov on 

Попаднах на особено забавен протокол от срещата на Тодор Живков с Джон Уайтхед,заместник държавен секретар на САЩ по времето на Рейгън. След множество дипломатически поетични фрази, включително и кратка поетична рецитация, за довиждане Тодор Живков заръчва на пратеника да каже на Рейгън да помогне на България да построи социализма. "Това ще е предизвикателство за него" - отговаря Уайтхед. Срещата е през 1987 година.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Не прoтивопоставяйте атомна на възобновяема енергия
by Julian Popov on 

В момента се лансира идеята, че България трябва да избира - дали да плаща скъпо за атомна или скъпо за зелена енергия. Това е грешно и манипулативно поставен въпрос, аргументиран със спекулативни данни. Атомната енергия струвала 42 лева на Мвч. Не е 42 лева, защото това е регулирана цена на една наследена централа. Цената на електричеството от Белене ще е сигурно пет пъти по-скъпа. Но и в това не е въпросът. Проблемът трябва да се разгледа в две перспективи. Първо, от гледна точка на това кога различните мощности ще заработят. Белене - най-малко след десет години. За това време соларната енергия без съмнение ще падне до цената на атомната. Междувременно възобновяемите източници ще могат да се инсталират и да се включват в енергийния баланс на страната. Второ, много е важно да милсим къде ще се разположи страната в бъдещите, или вече настоящи, нисковъглеродни технологии. Ако България не развива възобновяеми енергийни източници, тя няма да усвои тяхното производство и производството на компоненти за тях, няма да използва възможността да влезе в множеството високотехнологични пазари, свързани с ВЕИ. С други думи ще изостане още повече. Това са поне две много сериозни причини да не се допуска глупавото противопоставяне на скъпа атомна и скъпа възобновяема енергия.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Изгубената България. Риба.
by Julian Popov on 

Попаднах на този великолепен сайт - lostbulgaria.com. Дело е на един човек, Пейо Колев. Сред хилядите събрани и чудесно подредени снимки открих тази, която дава представа как се е променило Черно море за 60-70 години. Рибата се е свила. Много. Това ми прилича на риба тон. Мисля, че вече няма подобно риба в Черно море. Какво осначава тази промяна всеки може да си гадае.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

27 години Белене
by Julian Popov on 

Япония доведе до трусове и в България. Въпросът за Белене се изостри още повече. Въпросът обаче би трябвало да се прецизира и зададае така: след като сме строили Белене 27 години, ще продължим ли да го строим. Възможните отговори са: "Ще спрем" или "Да, ще го строим още 27 години, а после ще видим".


Работата с Белене е, че този проект е бавен, скъп и сложен. Достатъчно бавен, достатъчно скъп и достатъчно сложен, за да не го построим никога.

Трудното в случая е, че хората трудно се отказват от бляновете си. А Белене а блян за силна България. С много ток. България, която изнася за Турция, България, която има повече, отколкото и трябва, въобще един блян за изобилие. Блян от 19ти век, пренесен в 21ви. Блян, който е основан на мъдростта "Ако не остане, значи не е стигнало." И освен това блян, който ще излезе много скъпо на България.

Иначе не съм против ядрената енергия, но това е друга история.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Задълбочен исторически анализ... от депутати
by Julian Popov on 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Захари Стоянов за Освобождението
by Julian Popov on 

Захари Стоянов, в есето си "Социализмът в България", представя следният възглед за Освобождението на България:


оля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото същ

ествува в България — особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“

Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години. Да не говорим за ирландците, за френците, италианците, румънците и други още народи, които са скотове, а не хора."


Силни националистични нотки, но интересен възглед, който не е толкова ексцентричен. Ето какво пише Достоевски.

 
[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Речта, с която Кенеди обявява лунната амбиция на САЩ
by Julian Popov on 


Обама смята, че по същия начин ще разположи Америка в позиция, от която да изпревари останалия свят, особено Китай, в сферата на чистите енергийни технологии.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 24 Next »
 
RSS Feed