• описвам опита си от писането на моя блог
• събирам мъдрост от други български блогъри
• обобщавам наблюденията си от блогове по света
• предлагам за обсъждане правила за писане на блогове

Първо трябва да кажа, че няма твърди правила за това как да си направиш и как да поддържаш блог. Всеки си го прави така, както му дойде. И има пълното право на това. Тук се спирам по-скоро на един тип блог. Блогът, който се опитва да бъде масова коментарна медия. Това си е нещо специфично и в никакъв случай не обвързва който и да било.

Идеята за блога като масова коментарна медия е свързана със следните предположения:

• Никоя масова медия не е напълно свободна (нищо лошо в това)
• Всеки би могъл да се опита да пише коментарни текстове (Няма нужда да си вече велик, може да ти предстои да станеш)
• Обществото има нужда от свободна мисъл
• Има хора, които все искат да си кажат мнението за нещата наоколо. Те трябва да получат шанс да го сторят. Блогът им го дава.
• Животът стана прекалено бърз, за да чакаме утрешния вестник

И така, ако сте решили да излезете на полето на общественото говорене, да призовавате към бунт, към сваляне на правителството, към подкрепата му, кум сваляне на данъците или вдигането им, към взаимно разбиране или конкуренция на всеки ъгъл, към грижа за околната среда и засаждане на дървета (вместо сеч и PVC), ако ви тревожи войната в Ирак и ядрените опити на Северна Корея и искате да призовете към действие, ако смятате, че вече не може да търпите мудността в образователната реформа и искате да подбутнете обществото към действие.... тогава заповядайте тук на разговор и обмяна на мисли и чалъми.

След като направих уговорките за това за какъв тип блог става дума, може да минем на следващия въпрос: Как се пише блог?

12 незадаължителни правила за това как се пише коментарен блог

Ето няколко неща, които може би са валидни за един блог, който иска да стане популярен и зачитан коментарен блог:

Правило1: Пиши за блога. Не публикувай в блога си неща, които вече са били публикувани другаде.

Изключения: Разбира се, че можеш да сложиш и публикувани неща. По-добре е обаче да ги сложиш някъде на отделно място. Направи си в сайта (защото блогът в крайна сметка с сайт) отделна секция за вече публикувани неща. Блоговото поведение обикновено изисква на самия блог да казваш свежи неща. Може да коментираш и собствените си публикации, да ги рекламираш, да крещиш още по-високо колко прав си бил като си казал това или онова. Или пък може да се откажеш от думите си. Но недей да копипействаш.

Правило 2: Пиши редовно. Всеки ден. По три пъти на ден. Или всеки три дни. Читателите ти ще развият очакване за честотата на писане. Не бива да ги разочароваш.

Изключения: Няма нужда да пишеш постоянно ако няма какво да кажеш. Не пълни блога си с тривиалности, просто за да има нещо в него.

Правило 3: Бъди краен. Блогът не е комсомолско събрание. Той не е дори либерално настроен вестник, който публикува почти всичко. Той публикува наистина всичко. Използвай тази възможност и опъвай нервите и чувството за мярка на читателите си.

Изключение: Не бъди вулгарен, не се дръж като човек, който е щастлив от това, че е достатъчно дързък, за да се противопостави на приличието. Както знаеш в Интернет има такива неща, които никога няма да можеш да надминеш, колкото и непристоен да си. Затова не се опитвай.

Правило 4. Пиши лично. Кажи какво ти мислиш, не какво според теб всички трябва да мислят. Ти нямаш някаква особена привилегия, защото някой те публикува. Забрави за миналото си на известен журналист. Сега всеки може да публикува колкото си иска.

Изключения: Няма.

Правило 5: Призовавай към действие. Блогът е дръзко занимание. След като имаш тази възможност, защо да не пратиш хората на барикадите. Кажи им да бойкотират руската водка или гръцкото грозде, апелирай към тях да гласуват, кажи им за кого да гласуват, подтикни ги да идат да садят дървета или да разсекретяват служебни тайни.

Изключение: Не забравяй правило 4. Запали хората с твоята увереност и с твоите аргументи, не ги наставлявай.

Правило 6: Пиши кратко. Интерент е бърза медия. Хората прелитат през сайтовете за секунди. Никой няма да чете дългите ти разсъждения. Затова кажи каквото имаш да кажеш с няколко думи.

Изключение: Е, ако си гениален разказвач, може и да нарушиш това правило. Но първо се убеди, че си.

Правило 7: Пиши ясно. Интернет е глобална медия. Твоите мисли ще са глобално достъпни. Не се увличай в професионалния си жаргон.

Изключение: Ако пишеш за своя избран кръг автори-читатели, тогава може и да се отпуснеш.

Правило 8: Не бъди последователен. Блогът е дневник. Днес мислиш едно, утре друго. Блогът не се планира. Той се случва. Затова не е нормално никога да не си противоречиш. Да не би винаги да мислиш едно и също нещо за всичко и мнението ти по всички въпроси да не трепва? Ако отговорът е ,,Да", има голяма опасност вече да си доскучал на хората, а с блога си ще им досадиш още повече.

Изключение: Бъди непоследователен не значи, че трябва да си извърташ принципите на 180 градуса всеки вторник.

Правило 9: Дай право на читателя да пише. Има колективни блогове. Ако си толкова отворен и имаш време да поддържаш продукцията на колективната мъдрост, остави читателите да пишат и постинги. Ако искаш блогът да си е твой, разреши им (и ги насърчи) да пишат коментари.

Изключения: Ако смяташ, че твоето перо (или компютърна клавиатура) е толкова гениално, че не бива никой да размътва кристалния ти талант - добре. Но ако не си убеден в тази си гениалност, нека и другите да участват.

Правило 10: Слагай връзки към други блогове. Направи списък на блогове, които харесваш (с връзки естествено), цитирай блогове. В крайна сметка блогърите трябва да са солидарна общност, защото тяхното дело се разчува от уста на уста. А тяхната уста е обикновено най-голяма.

Изключения: Сигурно има, но не се сещам.

Правило 11: Не кради. Не забърсвай текстове, шеги, размишления от други сайтове и не ги представяй за свои или за твоя инициатива. Това досажда и дразни.

Изключение: Разбира се, че можеш да слагаш текстове от други места, но трябва много ясно да обясниш откъде. И не го превръщай в навик.

Правило 12. Слагай връзки към сайтове, допълнителна информация, снимки и т. н. Не смятай, че ти трябва да напишеш всичко. Което вече е казано, няма нужда да се повтаря, просто го посочи и кажи каквото имаш ти да кажеш. В крайна сметка това че имаш блог не значи, че си собственик на националния всекидневник. Такъв всекидневник отдавна няма, а подобията му са на изчезване.

За заключение ще кажа: Ако искаш да правиш добър коментарен блог, полагай усилия. Полагай усилия да мислиш и да измисляш, полагай усилия да разследваш и търсиш в непознати територии, полагай усилия да не си тривиален.

Това са 12те правила. Те са 12, защото цифрата е някак кръгла. Не защото не могат да са девет или четиринадесет. И се надявам, че много хора ще ги допълнят.

Малко по-задълбочени разсъждения

Ако искате малко по-теоретичен поглед върху коментарните, или политическите, блогове може да прочетете (на английски) следните няколко текста:

• The Power and Politics of Blogs, by Daniel W. Drezner, University of Chicago - една от малкото що годе академична статия за блоговете като политически и кампаниен инструмент
  
• The Use of Blogs in the 2004 Presidential Elections, by Alexis Rice, John Hopkins University
• Engage the Blogs, by Jerome Armstrong, political strategist, co-author of "Crashin g th e G ate"A Referendum on Iraq Policy, by Adam Nagourney, The New York Times - репортаж за загубата на Джо Либерман, която някои приписват на блогърите (може би малко преувеличено твърдение)
• The Political Blogosphere and the 2004 U.S. Election: Divided They Blog, by Lada Adamic and Natalie Glance

Репортжната сила на блога

Ако искате да надзърнете в силата на блога като репортажен инструмент, струва си да хвърлите поглед на няколко от иракските блогове. Те придават ново измерение на идеята за блог просто защото за жив запис от ада. Един много човешки ад, в който хората са си хора по един съвсем обикновен начин, но са обградени от кошмар, който малко журналисти се решават да посетят. Блоговете са на английски.

Други съвети

Ето и съветите на Иво Беров за успешен постинг.

(следва)